Лариса Дубас

надо куда-то пойти,
что-то сделать,
кого-то найти.
но я непростительно гола
влажной медью тромбона

одеваю тряпье —
подбираю…
и нутро свое
прикрываю,

но не хватит
и всех заплат света
на пространство
поющее это…
даже красного
с черным
над захватанным
горлом.

1992